Мисия и ценности

Ние развиваме свободно училище, което предлага образователни услуги за деца и възрастни в подкрепяща и спокойна среда. Посредством внасяне на иновативни практики и постигане на синергия между най-добрите от актуалните методи на обучение, Училище “Френе” работи за реформа в българското образование на местно и национално ниво.

14125635_1680751655584520_9186436089925465367_o

Във Френе вярваме в:

> Любопитството

Чрез свободата на избор - когато отсъства насилие и натиск, поддържат децата естественото си на природно състояние любопитство към света и за желание учене. Любопитството е заложена във всеки един човек програма - желание да разбереш света около себе с и да учиш за него. То може да се поддържа и подхранва само в среда с ненасилие. Нашето училище поддържа такава стреда и това способства не само за поддържането на човешкото любопитство, но и за неговото разцъфтяване.

> Творчеството

Свободата на избор развива и въображението, и творческото начало във всеки един човек. Когато не си притиснат, когато имаш въздух, време и пространство, настава истински неограничен бум на фантазията, креативното мислене и идеи. Няма ограничение и потискане - няма невъзможни неща. Impossible is nothing.

> Критичното мислене

Възможността да задаваш въпроси непрекъснато - не да седиш, не да мълчиш, не да слушаш по цял ден чуждите въпроси и отговори , а възможността непрекъснато да говориш, питаш, обсъждаш интересите си, да търсиш информация, да сверяваш, възможността да поставяш под съмнение това, което прочетеш, това, което тразват другите - всичко това са предпоставки за развитие и разцъфване на критично мислене.

> Сътрудничество

Възможността непрекъснато съвместно децата да се обединяват в групи по интереси , да инициират и да създават заедно, да работят заедно - не по принуда, не както някой друг ги е групирал и преценил - а по интерес - общи интереси и приоритети, възможността да работят заедно по казуси, предизвикателства, реални проблеми, в комитети, на събрания - с фокус - личния и общия просперитет и благо - всичко това способства за естественото развитие на умения за сътрудничество.

> Общуване

Възможността за свободни неограничавани разговори и взаимодействие (различно от 10 минути по четири-пет пъти на ден), както и възможността за попадане в конфликтни ситуации поради различията между хората и отделянето на достатъчно време за тяхното мирно и ненасилствено разрешаване и изговаряне , заедно с усещането, че всеки е зачетен, важен и уважен, създава предпоставки за свободното развитие на уменията за общуване.

> Разбиране

Да можеш да разбереш другия, който не си ти, е времеемка задача. Да можеш да подходиш към другия с разбиране - също. Първо трябва да имаш време да разбереш себе си (за да знаеш как става и да го приложиш с другите) и също така - да имаш място, където подхождат към тебе със същото разбиране. Благодарение на това, че в училище управляваш сам времето си, можеш да отделяш достатъчно време да разбереш себе си - своите собствени чувства и мисли, да наблюдаваш другите и да се опитват да разбереш и тях. Освен това в едно пространство, в което ценност е отделеното време за дискусии, споделяне, свободни разговори и взаимодействие, медиаторен комитет, други комитети, свободни срещи и разговори и опознаване и това е пространство, в което никой не те притиска и насилва и се подхожда с разбиране към твоите собствени нужди,

> Самопознание

В нашето училище децата имат достатъчно време - да останат и бъдат със себе си, да мислят за себе си и своите чувства, нужди, действия, да си направят рефлексия, изводи и анализи. Да поговорят с неосъждащи и уважителни възрастни за това, което интернете, за това, през което минават, за това, което са. Всяко дете си има ментор. Менторът е възрастен, който подкрепя детето подробнее, рефлексия, изслушване.

> Гражданство

Начинът, по който се управлява и въобще начинът, по който е изградено цялото училище способства за играждане на едно отношение към света и обществото - отношение на участие. Отношение на гражданство. Да бъдеш гражданин не означава непрекъснато активно да правиш различни неща, а да взимаш отношение, когато това е нужно за цялото. Да имаш самосъзнание, че твоето участие е важно за цялото.

из "Осемте компетенции на Сър Кен Робинсън"