Ефективна комуникация и партньорство с родителите ЧАСТ 2

Родителите имат място в училищния живот: като гости или като участници в дейностите.

Училище "Френе" е място, където трите стълба на училищното образование работят ръка за ръка. Това са учителите, родителите и децата. Смятаме за изключително важно тези три субекта да са в близък контакт и да комуникират всекидневно като спазват нормите на уважение и емпатия. 

В ЧАСТ 1 на статията за Ефективната комуникация и партньорство с родителите говорихме за това защо е важна този тип комуникация въобще и как да я провеждаме. Сега ще разгледаме още няколко аспекта на темата.

Фокусирани разговори с родителите

Не бива да забравяме, че родителите като личности са освободени от рамката на определено поведение, учителите са в професионална роля.

При всяко взаимодействие с родителите една от нашите цели е да заздравим партньорството си с тях. По-голяма е вероятността да постигнем тази цел, ако последователно говорим с родителите по ясен, уважителен и внимателен начин.

Ето някои идеи за този вид говорене:
  • Нека намерим и споделим позитивите относно детското обучение, поведение и преживявания. Например, „Катето свърши чудесна работа, като днес остана в стаята за цялото занятие. Това е голяма крачка напред за нея “.
  • Да бъдем открити и честни. Родителите очакват точна информация и конкретика за това, което наблюдаваме. Например „След няколко минути Катето започна да дразни детето до себе си, като го натискаше в друго дете“.
  • Да помислим преди да говорим, особено когато говорим с родители по трудни или чувствителни проблеми.
    Добре е да се допитваме до родителите при наличието на такива ситуации. Например „Как да помогнем на Гошко да се научи да участва в груповата работа, без да разсейва другите деца?“
  • Нека родителите да вземат решенията. Може да предлагаме идеи, но родителите трябва да решат какво да правят по-нататък. Например „Можем да се синхронизираме с колегите и да наблюдаваме причините за променливото поведение.” Или “Катето може да започне с кратки групови дейности и да надгради по-дълги. Какво мислите?”
  • Ако не сме сигурни какво да кажем и/или как да го кажем, не е нужно да отговаряме веднага. Например „Бих искал да помисля за това повече. Мога ли да помисля обстойно и да поговорим пак утре?"
  • Добре е да използваме обикновен, ежедневен език, който родителите могат да разберат. Родителите вероятно ще намерят професионалния жаргон обезсърчаващ и отчуждаващ, така че е най-добре да се избягва.

roditel 2

“Училището е активната страна в търсенето и поддържането на отношения с родителите, а не обратното!”

Притеснения при родителите

Като професионалисти може да има моменти, когато трябва да повдигаме въпроси към родителите относно поведението, благополучието или развитието на детето. Подходът за решаване на проблеми ще помогне на нас и родителите да работим заедно за справяне с проблемите.

Този подход включва:
  • Идентифициране на проблема;
  • Предлагане от двете страни на колкото се може повече решения;
  • Съвместно оценяване на плюсовете и минусите;
  • Вземане на решенията последователно;
  • Пускане на едно решение в действие;
  • Преглед на разрешението след определен период от време.

Една от ключовите точки на този подход е да говорим за притесненията, когато се появят. Проблемите обикновено не отшумяват сами. И ако ги оставим да ескалират, по-късно може да бъде по-трудно да се поправят.

Ето няколко съвета за прилагане на този подход:
Нужна е подготовка за разговори по трудни въпроси. Това е така, защото родителите могат да се чувстват разстроени и стресирани от тези разговори. Ако мислим предварително за това какво трябва да кажете и за най-чувствителния и уважителен начин да го кажете, това може да помогне на дискусията ни.

roditel 3

Участие на родителите в училищният живот:

Родителите могат да партнират на училището в различни роли и имат право да изберат с какво конкретно да участват.

Ако целта на всички ключови заинтересовани страни е ученикът да постигне желаните резултати от възпитателно-образователния процес, те трябва да отчитат взаимно ролите и значимостта си и да търсят, координация и съгласуваност на усилията си.

Разнообразието за участие на родителите в училищния живот включва:
  • Участие в обмен на информация;
  • Подкрепа на домашната подготовка;
  • Подкрепа в класните и извънкласни дейности;
  • Финансова помощ за дейностите на класа и училището и др.
Трудности, които идват от самите родители:
  • Характеристики на родителите (различна култура, статус, образование, семейна ситуация);
  • Лични преживявания, свързани с училище, които винаги оказват влияние на начинът, по който се свързват с училището на детето;
  • Съпротиви, резултат от действието на защитни механизми.

Защитните механизми са несъзнавани психични стратегии, чрез които хората редуцират или избягват негативни състояния, свързани с преживявания на тревожност, конфликти, фрустрация или стрес.


“Продължаващите изследвания показват, че ангажираността на семейството в училищата подобрява постиженията на учениците и възстановява доверието на родителите в образованието на децата им. Децата, чиито родители и/или други близки се включват в училищния живот, показват по-добри резултати, имат по-добри социални умения и показват подобрено поведение.”